Прекалената родителска обич

On 20.06.2012

В стремежа си да покажат на детето колко го обичат, често родителите прекаляват и тяхната безвъзвратна родителска обич се превръща по-скоро в пречка за възпитанието и развитието на децата.

Що се отнася до родителската обич,отново важи максимата, че нищо прекалено не е на хубаво. Вярно е, че децата търсят любов и, давайки им я, ги учите как един ден и те да даряват близките си с любов. Но също така е вярно, че колкото по-открито и безгранично показвате родителската си любов, толкова по-голяма е вероятността децата ви да се превърнат в глезени, вечно нерешителни и несамостоятелни. От любов родителите правят безброй грешки и проблемът реално не е в самата любов, ами в това, че в името на необятната си любов към децата родителите правят и невъзможното, а и ненужното, за тях.

Заслепени от любовта си, някои родители забравят за родителската си роля, а именно да възпитават децата и да ги напътстват към добър, здравословен, пълноценен живот. Прекалената родителска обич е криворазбрано средство за изграждане на добродетели у децата. Резултатът от нея е точно обратният – деца, които са свикнали да получават всичко наготово, да се държат за полата на мама и да разчитат винаги на родителите си, че ще ги защитават, утешават и ще оправдават всяка детска грешка, беля и лошо поведение.

Оказва се, че наистина любовта е сляпа. Родителите не могат да видят и осъзнаят, че със задушаващата си любов към децата им вредят. Нищо чудно по този начин родителите да отнемат амбициите и целите на децата си, желанието им да се развиват, да бъдат самостоятелни. Което пък след време може да доведе до положението, в което порасналите деца предпочитат да живеят при мама и тате, отколкото да създадат свое семейство, защото просто така им е по-лесно.

Родителите пък, които на пръв поглед изглеждат строги и изразяват любовта си по разумен начин, повече се стремят да развиват необходимите за детето качества, които ще му помогнат да се справя след време само в живота. Всеки родител е загрижен за детето си и му мисли най-доброто, но тези от вас, чиято любов към децата е прекалена, забравят в какво трябва да се изразява тяхната загриженост и разглезват наследниците си. Тези родители предпазват прекалено много детето си, възприемат го като собственост и често се стремят да го моделират според собствените си разбирания. Вземат решения вместо него и държат детето под непрекъснато наблюдение, което изключва възможността то да се научи на самостоятелност.

Децата с прекалено загрижени родители са като оранжерийни цветя, невиждали истинския свят, поради което, след време, като попаднат в него, бързо увяхват. Родителите, които обичат прекалено, са под вечно напрежение и безпокойство къде са децата им, дали са се прибрали от училище, дали са добре, звънят им постоянно, за да ги наставляват или просто да ги чуят, което всъщност означава „просто да ги проверят“.

Научете се да се радвате на децата си такива, каквито са, без да ги променяте. Оставете ги да правят грешки, за да се поучат от тях, и се намесвайте само, когато наистина е важно. И се научете да отказвате на детето си, за да не си имате работа с глезанчо след време. Бъдете добри с децата си, но не и отстъпчиви. Показвайте чувствата си с думи и ласки, а не ги дегизирайте под формата на безпокойство, глезене и непрекъснат контрол, както правят прекалено обичащите децата си родители. Разговаряйте с детето и го включвайте във взимането на решения, които пряко го касаят. Бъдете негови верни спътници в живота и оставете детето да бъде водачът. /rozali.com

81 Responses to “Прекалената родителска обич”