Означава ли, че по-скъпата частна детска градина е по-добра от държавната? Какво различава частната от държавната детска градина? На каква детска градина бихте записали детето си?

Много родители споделят, че предпочитат частните заведения, защото преподавателите са по-добри, храната е по-хубава, базата е по-добра, на децата се отделя индивидуално внимание, тъй като групите са малки, което оказва положително влияние върху развитието им. Това обаче не винаги е така, някои частни и държавни детски градини се различават само по таксата. А по-високата заплата на персонала не е гаранция, че квалификацията, професионализма и отношението на служителите е по-добро. Това пък, че плащате повече, не означава, че детето ви ще получи повече екстри. И в държавната и в частната детска градина не е ясно къде отиват парите ви и дали въобще стигат до детето ви.

Що се отнася до родителите, които избират частна детска градина, повечето от тях са просто принудени да запишат детето си в такава поради уморителното чакане и липсата на достатъчно места в държавните заведения.

Защо да изберете държавна детска градина?

Преди всичко държавните заведения са много по-евтини, като по-ниската цена не означава по-лошо отношение и обучение. Броят на децата в група наистина е по-голям (около 25 деца) отколкото в частните градини, но това не е задължително минус. Отраствайки сред повече връстници, детето се научава по-лесно и бързо да се социализира, да общува с околните, да споделя (играчки, например).

Както в държавната, така и в частната детска градина има педагогически и медицински персонал, който полага професионални грижи за децата. Но вече е въпрос на късмет (независимо в какво заведение е детето ви) на какви хора ще попаднат децата ви в градината.

Основният минус на държавните детски градини е, че са малко и няма място за всички деца. Проблемът с корупцията и шуробаджанащината също е налице, което драстично намалява шансовете ви да се класирате за ОДЗ (обединено детско заведение).

Преди да изберете детска градина проучете с каква база разполага заведението, колко често медицински персонал посещават децата, каква е храната, с какво и колко често занимават децата (рисуване, игра навън и т.н.). /rozali.com

Детски обувки Колев и Колев. Създадени за игра!

В стремежа си да покажат на детето колко го обичат, често родителите прекаляват и тяхната безвъзвратна родителска обич се превръща по-скоро в пречка за възпитанието и развитието на децата.

Що се отнася до родителската обич,отново важи максимата, че нищо прекалено не е на хубаво. Вярно е, че децата търсят любов и, давайки им я, ги учите как един ден и те да даряват близките си с любов. Но също така е вярно, че колкото по-открито и безгранично показвате родителската си любов, толкова по-голяма е вероятността децата ви да се превърнат в глезени, вечно нерешителни и несамостоятелни. От любов родителите правят безброй грешки и проблемът реално не е в самата любов, ами в това, че в името на необятната си любов към децата родителите правят и невъзможното, а и ненужното, за тях.

Заслепени от любовта си, някои родители забравят за родителската си роля, а именно да възпитават децата и да ги напътстват към добър, здравословен, пълноценен живот. Прекалената родителска обич е криворазбрано средство за изграждане на добродетели у децата. Резултатът от нея е точно обратният – деца, които са свикнали да получават всичко наготово, да се държат за полата на мама и да разчитат винаги на родителите си, че ще ги защитават, утешават и ще оправдават всяка детска грешка, беля и лошо поведение.

Оказва се, че наистина любовта е сляпа. Родителите не могат да видят и осъзнаят, че със задушаващата си любов към децата им вредят. Нищо чудно по този начин родителите да отнемат амбициите и целите на децата си, желанието им да се развиват, да бъдат самостоятелни. Което пък след време може да доведе до положението, в което порасналите деца предпочитат да живеят при мама и тате, отколкото да създадат свое семейство, защото просто така им е по-лесно.

Родителите пък, които на пръв поглед изглеждат строги и изразяват любовта си по разумен начин, повече се стремят да развиват необходимите за детето качества, които ще му помогнат да се справя след време само в живота. Всеки родител е загрижен за детето си и му мисли най-доброто, но тези от вас, чиято любов към децата е прекалена, забравят в какво трябва да се изразява тяхната загриженост и разглезват наследниците си. Тези родители предпазват прекалено много детето си, възприемат го като собственост и често се стремят да го моделират според собствените си разбирания. Вземат решения вместо него и държат детето под непрекъснато наблюдение, което изключва възможността то да се научи на самостоятелност.

Децата с прекалено загрижени родители са като оранжерийни цветя, невиждали истинския свят, поради което, след време, като попаднат в него, бързо увяхват. Родителите, които обичат прекалено, са под вечно напрежение и безпокойство къде са децата им, дали са се прибрали от училище, дали са добре, звънят им постоянно, за да ги наставляват или просто да ги чуят, което всъщност означава „просто да ги проверят“.

Научете се да се радвате на децата си такива, каквито са, без да ги променяте. Оставете ги да правят грешки, за да се поучат от тях, и се намесвайте само, когато наистина е важно. И се научете да отказвате на детето си, за да не си имате работа с глезанчо след време. Бъдете добри с децата си, но не и отстъпчиви. Показвайте чувствата си с думи и ласки, а не ги дегизирайте под формата на безпокойство, глезене и непрекъснат контрол, както правят прекалено обичащите децата си родители. Разговаряйте с детето и го включвайте във взимането на решения, които пряко го касаят. Бъдете негови верни спътници в живота и оставете детето да бъде водачът. /rozali.com

Нежни, крехки, пухкави и очарователни – обикновено така описваме ритащите бебешки крачета.

Когато дойде време да ги обуваме, изникват въпросите: От кога? С какво? Кои са правилните?
И тогава…започва лутането и объркването. Приятелките ни съветват едно, педиатрите друго, в популярните статии пише трето, а нашите собствени вярвания сочат съвсем различно.

Добре е да започнем с нещата, които са неоспорими:

• Детските крачета са различни от тези на възрастните. В различни етапи от израстването им, ходилата  променят както формата, така и костната си структура. До окончателното оформяне на ходилото минават повече от 15 години. Във всеки етап ходилата се нуждаят от различни конструкции на обувките. В началото акцентът е върху мекотата и гъвкавостта, след това върху подкрепата на глезена, а на по-късен етап върху проветривостта на обувките.

• Децата трябва да ходят боси. Ходенето бос е важно както за току-що прохождащите, така и за по-големите деца. Непосредственият контакт с повърхността, по която стъпва детето, „дразни” рецепторите разположени по ходилото, а това е естествения начин за развитието му.

• Обувките трябва да са удобни. Така крачета растат здрави, а подходящите обувки не деформират костите, не нараняват кожата и запазват правилната позиция на тялото при ходене.

• Обувките трябва да са гъвкави и леки. Това създава усещането за комфорт и имитира ходенето бос – най-близко до естественото движение на ходилата.

• Обувките не са лекарство за прохождане. Детето ще проходи и босо. Обувките преди прохождането са нужни единствено, за да предпазват от студ и наранявания и се наричат буйки. Непосредствено след прохождането обувките са необходими за подкрепа на крака и най-важният им елемент е укрепената пета. Когато дойде време за тичане и катерене, обувките трябва да позволяват всяко приключение, в което ще ги поведе детето.

Когато застанем в магазина възникват и някои спорни въпроси:

Колко по-големи трябва да са обувките от размера на крачето?

Различни източници посочват различни параметри. Истината е, че и възрастните и децата имат нужда от удобни обувки. Ако от крака на възрастния не се очаква да порастне, то този на детето със сигурност ще промени размера си в рамкте на един календарен сезон, а освен това в рамките на няколко години ще промени и формата си.

Специалистите от Института по биомеханика във Валенсия, които правят изключително старателни проучвания именно в тази материя, твърдят, че в периода, когато детето прохожда има нужда от аванс до 1см в обувките. Това позволява пръстчетата да се разположат удобно, да има достатъчно място за растеж и движение. При по-големите деца- над 2 годишна възраст, този аванс трябва да е по-малък. Оптималният би трябвало да е около 6 мм. По-голям аванс е допустим за зимните обувки и то ако се вземе предвид дебелината на чорапите, с които детето ще бъде обувано през зимата.

Проучванията на Колев и Колев през годините сочат и следната статистика: При децата до 5 годишна възраст крачетата растат средно с 2 номера на календарна година, а при децата над 5 години с 1 номер.

Трябва ли детските обувки да имат повдигане на свода?

В последните 15-20 години в България битуваше вярването, че обувка с вградено в стелката повдигане на свода е необходима за всяко дете, което прохожда. Стигна се дори до там подобни обувки да бъдат наричани – ортопедични, без да се има предвид истинското значение на тази дума (обувка, която лекува конкретен ортопедичен проблем).

В последните 5 години, след целенасочени изследвания в областта на ортопедията и биомеханиката на детските ходила, специалистите поддържат тезата, че подобно повдигане, дори и само анатомично е ненужно.

Ходилото се оформя, когато има непосредствен контакт с повърхността и усещането на крака е най-близо до ходенето бос. По тази причина всички световни производители на детски обувки не влагат подобни вложки в стелките.

В момента всички родители могат да разчитат на подходящи детски обувки с марка КК. От буйките до обувките, продуктите КК са създадени след дългогодишна съвместна работа със специалисти в проучването на детските ходила и специалсти обущари с най-висока квалификация в България. /moetodete.bg

Продуктите и допълнителна информация за КК може да намерите тук:
http://www.facebook.com/KoleviKolev
www.k-k.bg