Автор:Милена Димова.

Милена Димова: Какво е за теб детството и завръщаш ли се чрез спомени в онези години?

Йордан Йовчев: Връщам се и то съвсем съзнателно.Особенно,когато си ходя в моя роден град Пловдив и си спомням как съм прескачал стълбите на слизане или на качване към вкъщи.Много истинско чувство е човек да пази детето в себе си като свой най-добър приятел.

Милена Димова: В детството ли се чувстваме най-свободни,най-можещи всичко?

Йордан Йовчев:  Не знам,най-сигурни или пък най-свободни,може би във всяка възраст има неща и обстоятелства,които те карат да се чувстваш добре.Истина е това,което казваш за свободата в детството,защото тогава нямаш ангажименти и трудности,не осъзнаваш живота колко динамично се развива.После идва това осъзнаване,а с него и загубата на истинската ни свобода.

Ние сами ограничаваме собствената си свобода.Така е устроен света – не можем да стоим отстрани с акъла на малко дете,трябва да сме в него,естествено е да сме в него.И като влезем в света идват и нашите трудности./смее се/.

Милена Димова: На какво ти ухае детството?

Йордан Йовчев: На моя роден град Пловдив,на моите родители,на моите приятели от детството..И до сега винаги,когато имам свободно време си ходя до Пловдив.Старая се да бъда по-често до стадиона,до залата,играя често тенис до комплекса,в който съм израстнал.Всички тези места аз свързвам със своето детство.,когато се изграждах и като спортист.

Милена Димова: Кой те насочи към спорта в детските години?

Йордан Йовчев: Иван Славчев се казва треньора!Тогава имаше една хубава практика треньорите ходеха по училищата и търсеха млади спортисти деца,които имат потенциал,и които евентуално ще го развият.

Милена Димова: Казваш,че никой няма да го разстрелят,ако не успее?

Йордан Йовчев: Ами в спорта първо трябва да осъзнаеш защо изобщо си там,трябва да имаш ясна идея какво искаш да постигнеш на едни олимпийски игри например.Има хора,които са само за принципа.Аз обикновенно отивам с ясната цел да се представя максимално добре по най-добрия възможен начин за момента.Ето да вземем поредното ми участие -много хора очакват златен медал от мен.Не казвам,че съм се предал и не отивам за медал.Трудно ми е,боря се всеки ден да влизам във форма и не мога да твърдя,че се получава,но аз се надявам до последния момент,че ще постигна добра форма.Вярвам в своите възможности,затова ти казах,че преди всичко спортиста трябва да знае защо е в спорта.

Милена Димова: На нас като зрители и фенове понякога ни се струва много лесно отстрани как играете и правите всичко с привидна лекота.Трудно ли се играе,когато сте контузени и имате физически болки?

Йордан Йовчев: Стискаш зъби!Гимнастиката е спорт, в който травмите наистина са тежки.И аз си имам сериозни болки и травми,които не казвам,че отшумяват с времето,но успявам да ги превъзмогна.Всичко си оказва влияние- и травмите,и болките, и възрастта и като ги събереш всички тези работи идват понякога в повече.Как успявам?Не знам,дано да успявам.

Милена Димова: От къде черпиш енергия и сила?Как поддържаш вярата си?

Йордан Йовчев: Вярвам,че винаги мога да се справя въпреки трудностите.Имам желание и го правя!Всеки ден водя борба със себе си,такъв ми е спорта – аз съм сам със себе си и с уреда,на който играя.Затова ти казвам,че всеки ден водя борба със себе си и със своите чувства и желания.При нас главата играе важна роля,говоря като разум.Тя кара в трудните моменти тялото да се движи,защото тогава логиката ти казва да седнеш и да си починеш.

Милена Димова: Проектираш ли победите си в своите мисли?

Йордан Йовчев: Бих желал да кажа,че имам реална преценка,но и предчувствието играе важна роля.Ето, в Атина 2004 та година толкова сигурен се чувствах,цялата сила беше в мен и я контролирах максимално добре. То си личи – спортиста често с поведението си, с погледа си,с играта си заявява сериозна битка за първото място.

Милена Димова: Има ли приятелства сред конкуренцията,вие все пак се борите за един медал?

Йордан Йовчев: /смее се/.В гимнастиката всички сме приятели.Всички много добре знаем какво отнема нашия спорт като време,дисциплина,мобилизация,за да уважаваме достатъчно противника.

Милена Димова:Как избираш приятелите в живота си?

Йордан Йовчев: Може би като всикчи останали хора,за мен приятели са тези,които не ме натоварват психически,сред които се чувствам добре.Те винаги са се брояли на пръсти.То не може с всеки да бъдеш приятел!

Милена Димова: Доверчив ли си към хората?

Йордан Йовчев: По принцип,да.Иска ми се да вярвам,че всеки човек носи и доброта в себе си.Тези,които не я носят или я изкривяват бързо лъсват и това също не е лош вариант,за да избягваш подобен род хора.Всички носим и доброто и лошото в себе си и тук идва борбата в духа и в характера на човек да може да изкара и да прояви своите добри качества.

Милена Димова: Човек носи ли качествата си на победител от детството?Усеща ли се дали едно дете ще стане добър спортист още в детските години,например?

Йордан Йовчев: Да,ние имаме деца,които са победители в много ранна възраст 7-8 годишни,те са уникални!Може би и китайците,ако ги видят ще им завидят колко добре се развиват в тази област.Но тук и треньора е много важен – той трябва да накара детето да се почувства победител и да заобича гимнастиката като свой спорт.После,когато е необходимо да го нахъсва,да го нервира или да се оттегля.Финна работа е треньорската професия,заради треньора спортиста може да извърши чудеса или обратното.Трябва винаги да има баланс и синхрон между младия спортист и неговия треньор. Задължително трябва да има и приятелство!Ето,виж колко е важно приятелството не само в живота,но и в сферата,в която си решил да се развиваш.Затова вярвам,че приятелствата ги носим от детството и Дай Боже да ги увеличаваме с годините!

Наско Стефанов е емблематичният вокал на група“Акцент“,която „взривяваше“залите в България в началото на ’90-те с новаторските си композиции в стил „Dream Theater“…и изявения вокал на Наско. За него и до днес пианиста на „Сигнал“ Ицо Ламбрев си спомня „лудостта“ на Наско да излиза на концерти увит в американско знаме преди демокрацията в България.От този период остава песента „Светлина“.След това Наско Стефанов минава през още няколко рок банди,но никъде не се задържа за дълго.През’ 92 ра печели награда в Първия Рок Орфей/оказал се и последен/. Журналисти и журналистки го канят в различни предавания за интервюта,но една привлича вниманието му по различен начин-млада репортерка от“Отечествен вестник“.Така точно преди 20 години случайността среща тандема Наско Стефанов и Милена Димова.  Тогава се ражда и пъврият им авторски проект -баладата „Живи цветя“ по негова музика и неин текст. През ’95 та въодушевени от музикалните клубове,които никнат като гъби в столицата Наско и Милена полагат началото на култовото музикално шоу“София Блиц“,което е първото реалити в софийския ефир.Идеята е на нетрадиционния Наско,който никога не се побира в рамки – снимат нощни купони в столицата и показват клубния живот на бандите и феновете.Наско дълго време е продуцент на „София Блиц“,в тези години прави рок дуета си със Силвия Кацарова“Ако ти си до мен“,който не слиза от челните места дълго време в радио станциите.След грандиозното турне на „Загорка“ и „София Блиц“, където изгряват звездите на доста музиканти,Наско и Милена спират „София Блиц“ в апогея на славата му като шоу,защото знаят,че така се прави ,ако искаш да бъдеш запомнен и харесван.Създават и продуцират арт феста“Път на изкуствата“,а някъде между купоните и фестивалните вечери си казват и „да“ в Манастира“Свети Мина“,който за първи път отваря вратите си за тяхната църковна сватба.Наско пътувайки из страната се влюбва в Троянския Балкан и в главата му се ражда някога да заживее там и да твори спокойно сред природата.И това някога не закъснява -той е от хората,които проектират много силно мечтите и идеите си и те бързо се случват,а покрай това привлича и много съмишленици,най-верния си остава обаче неговата Милена.В този период от време прави пореден дует със Силвия Кацарова „По пътя“ -песен, която става химн на град Троян, събира сборна формация „Пулс“ и възражда песента от 80те години“Ако ти си отидеш за миг“.

Предстоят множество концерти на Наско като самостоятелен изпълнител обаче.Пътуват много,това е времето,за което Наско и Милена казват,че са били повече по хотелски стаи през годините,от колкото в софийския си дом. През 2008 година, Наско дава идея на Милена да направи свое радио шоу като става и кръстник на шоуто й „Повтори фантазията„. В него Милена връща популярни личности в техните спомени и аромати от детството,а Наско решава двамата да се завърнат към чистотата и природата -тогава се установяват за по-дълго в курортно селище Орешак като построяват къщата си на метри от Троянския манастир – няма нищо случайно!Забавни като хора и творци домът им винаги е пълен с приятели.Наско предвидливо предвижда втора къща,в която да посрещат многобройните си приятели,когато им гостуват.Скоро телевизия Би Би Ти за първи път показа и живота на двойката сред уюта на Троянския Балкан.Наско не харесва да гостува в предавания,които се правят самоцелно и за рейтинг и затова с Милена дълго отклоняват всякакви предложения.Чистотата в човешките взаимоотношения и личното пространство са водещи и за двамата.“Градски забивки“ по Би Би Ти ги изкара от анонимност с тяхно съгласие. Там Наско представи своята балада“Късно е“, която вече е в you tube:

От скоро почитатели и приятели на Наско Стефанов публикуват усилено негови записи с желанието мелодичните му композиции и изявените му гласови данни да бъдат слушани и споделяни в социалната мрежа.Наско винаги е имал отбрана публика и верни спомоществуватели/като ЗАД „ВИКТОРИЯ „, „Анасонлийка Едно Време„…/и спокойно твори новите си песни,както и възражда емблематични такива като „Сбогом моя любов“  на Стефан Димитров и няколко песни на „Турбо“, които записва по молба на китариста Христофор Захариев. Поредният проект на Наско Стефанов е концерт в собствения му двор пред отбрана публика,в стил Ковърдейл и Ванденберг -unplugged от Япония. Феновете на Наско не са само в музиката, той вече има верни такива и в илюстрациите, които прави към детските книги на Милена. „Жабокът звезда“ стана хит в социалната мрежа и сред общините в България, а децата харесват живите му рисунки. Наско Стефанов е харизматична личност около която витае мощна енергия и приятелите му знаят това.Феновете също!

Историята е бъдеще…

Говорят за нея, наричат я с големи имена. Тя обаче си остава Лили Иванова и всеки ден доказва името си. За нея антрактът е непозната дума, любовта е безкрайност,  а гласът и божий инструмент.

Днес ви представяме новият й мега проект, концертът на Лили на 22 ноември 2012 година в зала „Арена Армеец“ София.

Най-известното име в българската поп-музика, певицата която познавате от височината  на  залите в Русия и Европа – Лили излиза с амбицията да покани своята публика в най-голямото обществено пространство построено у нас. Изявата е с участието на Grand Li Orchestra, съставен от най-добрите български музиканти, с аранжиментите на маестро Живко Петров и музикален директор Стоян Захариев.

Това ще бъде най-големият концерт на български изпълнител през последните 20 години. Предвижда се той да е началото на турне в големите български градове през следващите  2013-2014 година.

За Лили Иванова историята е бъдеще. Тя прави планове повече от всеки от нас, нейното желание и възможност  да пее вече е митично и минава границите на определена епоха или човешки живот. Тя създаде символи и самата тя стана символ на българите без значение на епоха и обществен строй. Тя и нейната публика писаха културната история на България през последните повече от 50 години.

Концертът е добронамерена покана да се обичаме, да си вярваме и да продължим. Защото историята е бъдеще и Лили Иванова доказа това.

/eventim.bg

Концертите в София, Пловдив, Варна и Бургас, които са част от европейското турне „Просто подари” на българина и руска мегазвезда Филип Киркоров започват със зрелищен спектакъл на 29.06.2012 година от 20,00 часа в Зала 1 на НДК.

Уникалното ново шоу «ДРУGOY» (ДРУГ) предлага 3-часова изключително сложна програма, включваща последните иновационни и сценографични технологии, впечатляваща хореография, 3-D графика, грандиозни декори, множество сценични костюми, виртуозни танцьори, компютърни, анимационни, светлинни и музикални ефекти.

Организаторите от Degris ще издигнат специално гигантско разпятие в зала 1 на НДК, изградено от десетки мултимедийни LED екрани.

Специални гости на концертите ще бъдат дългогодишните приятели на Филип – Катя и Здравко от родния дует Ритон, с които звездата ще изпее няколко песни.

Художествен директор на спектаклите е известният руснак Борис Краснов, режисьор е един от най-търсените професионалисти в областта и откритие на Алла Пугачова – Олег Боднарчук, директор на хореографията е Максим Пасюк, който е ръководител на балета „Любовники”.

Около Филип Киркоров винаги е имало много слухове и медиен интерес. Още от времето на брака му с 18 години по-възрастната руска звезда Алла Пугачова до раждането на дъщеричката му Алла-Виктория през 2011 година от сурогатна майка в САЩ – негова дългогодишна стара приятелка, а също и съдебните искове на четирима български композитори, които претендират за нарушавене на авторските им права.

Концертите на Филип Киркоров ще се проведат в Летните театри на Пловдив на 30.06.2012 г., на 2 юли 2012 година в Бургас и в родния град на звездата – Варна на 5.07.2012 г.

Билетите за концертите на Филип Киркоров могат да се закупят на касите на НДК в София, в Пловдив – пред Общината, във Варна и Бургас пред летните театри и на www.eventim.bg на цени от 30 до 100 лева.
Генерален спонсор на турнето е Лукойл.

Филип Киркоров е роден на 30 април 1967 година в град Варна, България, в семейството на българина от арменски произход – Бедрос Киркоров и рускинята Виктория Лихачева. Завършва Държавното музикално училище Гнесини в Москва. През 1994 година сключва брак с Алла Пугачова, който продължава до 2005.